Jeremia 17 | Библия, синодално издание

1 Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници. 2 Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове. 3 Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища – за твоите грехове във всички твои предели. 4 И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно. 5 Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа. 6 Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема. 7 Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. 8 Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод. 9 Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае? 10 Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му. 11 Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда при добива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си. 12 Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение. 13 Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“ 14 Изцели ме, Господи, – и изцелен ще бъда; спаси ме, – и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала. 15 Ето, те ми казват: „де е словото Господне? нека дойде!“ 16 Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице. 17 Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя. 18 Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение. 19 Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти, 20 и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне. 21 Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти, 22 и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи, 23 които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука. 24 И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа, 25 то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем. 26 И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен. 27 Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, – и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.

Верен

1 Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантено острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви. 2 Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове. 3 Планино Моя в полето, богатството ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване, височините ти – заради греха във всичките ти предели. 4 И ще изпуснеш, и то сама, наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на враговете си в земя, която не познаваш, защото огън запалихте в гнева Ми и ще гори до века. 5 Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА! 6 Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя. 7 Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. 8 Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод. 9 Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае? 10 Аз, ГОСПОД, изследвам сърцето, изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му. 11 Както яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е онзи, който придобива богатство, но не с правда – в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен. 12 Славен престол, извисен от начало, е мястото на нашето светилище. 13 ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода – ГОСПОДА. 14 Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото Ти си хвалението ми. 15 Ето, те ми казват: Къде е словото на ГОСПОДА? Я нека дойде! 16 Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш – това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб. 17 Не бъди ужас за мен! Ти си ми прибежище в зъл ден. 18 Нека се посрамят преследвачите ми, а аз нека не се посрамя! Нека те треперят, а аз нека не треперя! Докарай зъл ден върху тях и съсипи ги с двойна съсипия! 19 Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на синовете на народа си, през която влизат юдовите царе и през която излизат, и във всичките ерусалимски порти. 20 И им кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, юдови царе и целия Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти! 21 Така казва ГОСПОД: Пазете душите си и не носете товар в съботен ден, и не внасяйте през ерусалимските порти, 22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; и освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви! 23 Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не слушат и да не приемат наставление. 24 И ако наистина Ме послушате, заявява ГОСПОД, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден и да освещавате съботния ден, за да не вършите в него никаква работа, 25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на престола на Давид, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им, юдовите мъже и ерусалимските жители; и този град ще се населява до века. 26 И ще дойдат от юдовите градове и от ерусалимските околности, от вениаминовата земя и от низината, и от планината, и от юга носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси и ливан, носещи и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом. 27 Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар и да влизате през ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му и ще пояде ерусалимските дворци, и няма да угасне.

Jeremia 17 | Библия, синодално издание Верен