Prediger 7 | Библия, синодално издание

1 Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден. 2 По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. 3 Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро. 4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят. 5 По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави; 6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета! 7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето. 8 Краят на една работа е по-добър от началото и; търпелив е по-добър от високомерен. 9 Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави. 10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това. 11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце; 12 защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си. 13 Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво? 14 В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. 15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си. 16 Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си? 17 Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? 18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. 20 Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши; 21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули; 22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите. 23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене. 24 Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне? 25 Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, – 26 и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето и – примка, ръцете и – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго. 28 Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. 29 Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.

Верен

1 Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта – от деня на раждането. 2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си. 3 Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие. 5 По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните. 6 Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета. 7 Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето. 8 Краят на работата е по-добър от началото ѝ; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух. 9 Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните. 10 Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това. 11 Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето, 12 защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат. 13 Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? 14 В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си. 15 Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си. 16 Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш? 17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града, 20 защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши. 21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне, 22 защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други. 23 Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! – но тя се отдалечи от мен. 24 Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко – кой може да го открие? 25 Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост. 26 И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това открих – казва проповедникът – като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение, 28 което душата ми още търси, но не е намерила – един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих. 29 Ето, само това намерих – че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Prediger 7 | Библия, синодално издание Верен