Prediger 6 | Библия, синодално издание

1 Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците: 2 Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг! 3 Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него, 4 защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак. 5 То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи. 6 А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място? 7 Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища. 8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите? 9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър. 10 Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него. 11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро? 12 Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?

Верен

1 Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората: 2 човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест. 3 Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него, 4 защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина, 5 и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек. 6 Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място? 7 Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища. 8 Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите? 9 По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. 10 Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това? 12 Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Prediger 6 | Библия, синодално издание Верен