Prediger 3 | Библия, синодално издание

1 Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: 2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; 3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; 4 време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; 5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; 6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; 7 време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; 8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. 9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди? 10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това. 11 Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. 12 Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13 И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий, 14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му. 15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото. 16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда. 17 И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там. 18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни, 19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета! 20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. 21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята? 22 И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

Верен

1 Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето*: 2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; 3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; 4 време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване; 5 време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане; 6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне; 7 време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене; 8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. 9 Каква полза има работникът от това, в което се труди? 10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него. 11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края. 12 Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят* и да вършат добро през живота си, 13 а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога. 14 Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят. 15 Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото. 16 И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието. 17 Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело*. 18 Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни. 19 Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета. 20 Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта. 21 Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята? 22 И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му*. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

Prediger 3 | Библия, синодално издание Верен