Prediger 2 | Библия, синодално издание Верен

Prediger 2 | Библия, синодално издание
1 Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета! 2 За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася? 3 Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот. 4 Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, 5 уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета; 6 направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата; 7 придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим; 8 събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки – разни свирала. 9 И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене. 10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове. 11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето – всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето! 12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено? 13 И видях че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината: 14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига. 15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета; 16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият. 17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър! 18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене. 19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета! 20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, – 21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, – като да е негов дял. И това е суета и зло голямо! 22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета! 24 Не е във властта на човека и това благо – да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка; 25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога? 26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета. 2 Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то? 3 Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си. 4 Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, 5 направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета. 6 Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета. 7 Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. 8 Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия. 9 Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана. 10 И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд*. 11 И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър*, и нямаше полза под слънцето. 12 Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено. 13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината. 14 Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките. 15 Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета. 16 Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния! 17 Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър*. 18 И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен. 19 И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд*, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета. 20 Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето. 21 Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло. 22 Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето*? 23 Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета. 24 Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка*. 25 Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог? 26 Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър*.