Hesekiel 33 | Библия, синодално издание

1 И биде към мене слово Господне: 2 сине човешки! изречи дума към синовете на твоя народ и им кажи: ако Аз напратя върху някоя земя меч, и народът на тая земя вземе измежду себе си човек и си го постави за стражар, 3 и тоя, като види меча, който иде върху земята, затръби с тръба и предупреди народа, 4 и ако някой чуе тръбния глас, но не се предпази, то, кога мечът дойде и го застигне, кръвта му ще падне върху главата му. 5 Тръбния глас той е чул, ала не се е предпазил, затова кръвта му ще падне върху него; а който се предпази, той ще спаси живота си. 6 Ако пък стражарят види идещия меч и не затръби с тръба, н народът не бъде предупреден, то, кога дойде мечът и вземе някому от тях живота, тоя ще бъде застигнат заради греха си, но кръвта му ще изискам от стражаря. 7 И тебе, сине човешки, Аз поставих страж на дома Израилев: ти ще слушаш из Моите уста слово и ще ги вразумяваш от Мене. 8 Кога кажа на беззаконника: „беззаконнико! бездруго ще умреш“, а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му, – тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти. 9 Ако пък си предпазвал беззаконника от пътя му, за да се отвърне от него, но той не се е отвърнал от пътя си, – той ще умре за своя грях, а ти ще спасиш душата си. 10 И ти, сине човешки, кажи на дома Израилев: вие казвате тъй: „нашите престъпления и нашите грехове са върху нас, и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?“ 11 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев? 12 И ти, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: праведността не ще спаси праведника в деня на престъплението му, и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, кога се отвърне от беззаконието си, също както и праведник в деня, кога съгреши, не може да остане между живите заради своята праведност. 13 Кога Аз кажа на праведник, че той ще бъде жив, а той се уповава на праведността си и извърши неправда, то всичките му праведни дела не ще се спомнят, – и той ще умре от неправдата си, която е извършил. 14 А кога кажа на беззаконник: „бездруго ще умреш“, и той се отвърне от греховете си и върши съд и правда, 15 ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбено, ходи по закона на живота, не върши нищо лошо, – той ще живее, няма да умре. 16 Ни един от греховете му, които е извършил, не ще му се спомни; той е почнал да върши съд и правда, той ще бъде жив. 17 А синовете на твоя народ казват: „не е прав пътят Господен“, когато тъкмо техният път не е прав. 18 Кога праведник отстъпи от праведността си и почне да върши беззаконие, той ще умре за това. 19 И кога беззаконник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това. 20 А вие казвате: „не е прав пътят Господен!“ Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според пътищата му. 21 В дванайсетата година на нашето преселение, десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мене един от избавилите се из Иерусалим и каза: „разрушен е градът!“ 22 Но още преди да дойде избавилият се, вечерта биде върху мене ръката на Господа, и Той отвори устата ми, преди оня да дойде при мене сутринта. И отвориха ми се устата, и аз вече не останах безмълвен. 23 И биде към мене слово Господне: 24 сине човешки! тия, които живеят в опустелите места на Израилевата земя, казват: Авраам беше един – и получи да владее тая земя, а ние сме много; и тъй, нам е дадена тая земя за владение. 25 Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: вие ядете с кръв, подигате очи към вашите идоли и проливате кръв, – и искате да владеете земята? 26 Вие се опирате на меча си, вършите гнусотии, скверните жената на ближния си, – и искате да владеете земята? 27 Ето какво ще им кажеш: тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! ония, които са по разорени места, ще паднат от меч; а който е на поле, ще го дам зверове да го изядат; а които са в крепости и в пещери, те ще умрат от чума. 28 И ще направя земята пустиня над пустините, и гордата и мощ ще престане, и ще опустеят Израилевите планини, тъй че не ще има кой да ги минава. 29 И ще познаят, че Аз съм Господ, кога направя земята пустиня над пустините заради всичките им гнусотии, що са извършили. 30 А за тебе, сине човешки, синовете на твоя народ приказват при стените и при вратата на къщите и говорят един другиму, брат брату: идете и послушайте, какво слово излезе от Господа. 31 И те дохождат при тебе като на сборище народно, и Моят народ сяда пред лицето ти, и слушат думите ти, ала ги не изпълняват; защото те в устата си правят от това забава, и сърцето им се увлича след техните користи. 32 И ето, ти си за тях като забавен певец с приятен глас и който хубаво свири: те слушат твоите думи, ала ги не изпълняват. 33 Но кога се сбъдне, – ето, вече се и сбъдва, – тогава ще познаят, че между тях е имало пророк.

Верен

1 И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 2 Сине човешки, говори на синовете на народа си и им кажи: Когато докарам меч върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек от себе си и си го постави за страж, 3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби тръбата и предупреди народа, 4 тогава, ако някой чуе добре гласа на тръбата и не се пази, и мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му. 5 Той е чул гласа на тръбата, но не се е пазил – кръвта му ще бъде на него; а който се пази, ще избави живота си. 6 Но ако стражът види, че мечът идва, и не затръби тръбата, и народът не се пази, и мечът дойде и постигне някого от тях, той ще бъде постигнат заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража. 7 И ти, сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. 8 Когато кажа на безбожния: Безбожнико, непременно ще умреш! – а ти не проговориш, за да предупредиш безбожния да се обърне от пътя си, онзи безбожник ще умре заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката ти. 9 Но ако предупредиш безбожния за пътя му, да се обърне от него, а той не се обърне от пътя си, той ще умре заради беззаконието си, а ти си спасил душата си. 10 Затова, сине човешки, кажи на израилевия дом: Така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние чезнем заради тях! Как ще живеем? 11 Кажи им: Жив съм Аз, заявява Господ БОГ – нямам благоволение в смъртта на безбожния, а да се обърне безбожният от пътя си и да живее! Обърнете се, обърнете се от злите си пътища, защо да умрете, доме израилев? 12 И ти, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го спаси в деня, когато извърши престъпление; и безбожният няма да падне заради безбожието си в деня, когато се обърне от безбожието си, също както и праведният няма да живее заради правдата си в деня, когато съгреши. 13 Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, и той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят и заради беззаконието си, което е извършил, той ще умре. 14 И когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! – и той се обърне от греха си и върши правда и правота, 15 ако безбожният върне залог, плати ограбеното, ходи в правилата на живота, без да върши беззаконие, непременно ще живее, няма да умре. 16 Всичките му грехове, които е извършил, няма да му се помнят – той е вършил правда и правота, непременно ще живее. 17 Но синовете на народа ти казват: Пътят на Господа не е прав. А техният път е крив. 18 Когато праведният се обърне от правдата си и върши неправда, заради нея ще умре. 19 А когато безбожният се обърне от безбожието си и върши правда и правота, той ще живее заради това. 20 А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев! 21 И в дванадесетата година на плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мен един избягал от Ерусалим и каза: Градът е превзет. 22 А вечерта, преди да дойде избягалият, ръката на ГОСПОДА беше върху мен и отвори устата ми, докато той дойде при мен сутринта; и устата ми се отвори и вече не бях ням. 23 И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 24 Сине човешки, живеещите в онези опустошени места в израилевата земя говорят и казват: Авраам беше един и получи за притежание земята, а ние сме мнозина – на нас е право да се даде земята за притежание. 25 Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ядете месо с кръвта му, вдигате очи към идолите си и проливате кръв – и ще притежавате ли земята? 26 Разчитате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си – и ще притежавате ли земята?* 27 Така им кажи: Така казва Господ БОГ: Жив съм Аз – онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите, ще измрат от мор. 28 И ще обърна земята на пустош и да бъде за смайване, и гордата ѝ сила ще пресекне, и израилевите планини ще запустеят, никой няма да минава там. 29 И тогава ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато обърна земята на пустош и да бъде за смайване заради всичките мерзости, които извършиха. 30 А ти, сине човешки, синовете на народа ти говорят за теб при стените и входовете на къщите, и си говорят един на друг, всеки на брат си, и казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА. 31 Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им. 32 И, ето, ти си им като любима песен, като човек с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняватст. 31;. 33 А когато това дойде – ето, идва – тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

Hesekiel 33 | Библия, синодално издание Верен