Hebräer 7 | Библия, синодално издание

1 Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови, 2 комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир, 3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник. 4 Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка. 5 Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла. 6 Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията. 7 Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8 Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив. 9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: 10 защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек. 11 И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? 12 Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. 13 А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; 14 защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. 15 И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, 16 Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. 17 Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. 18 А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, 19 защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20 И доколкото това ставаше не без клетва 21 (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“), 22 дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. 23 Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват; 24 а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. 25 Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях. 26 Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27 Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

Верен

1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови; 2 на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир; 3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 4 Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячкатаст. 2;. 5 И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам; 6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам* и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8 И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от този, за когото се свидетелства, че живее. 9 И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам, 10 защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна. 11 И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин? 12 Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона. 13 Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара. 14 Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници. 15 Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник, 16 който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот; 17 защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“ 18 Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност – 19 понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. 20 И както това не е станало без заклеване – 21 защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ – 22 така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет. 23 При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си, 24 а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. 25 Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

Hebräer 7 | Библия, синодално издание Верен