Hebräer 6 | Библия, синодално издание

1 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6 са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8 а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне. 9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията. 13 Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, 14 думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. 15 И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. 16 Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17 Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, 18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, 19 която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20 където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Верен

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога, 2 учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух, 5 и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, 6 а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват. 7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, 8 но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне. 9 Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното. 10 Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията. 13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: 14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ 15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. 16 Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, 17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 18 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, 19 която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, 20 където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.

Hebräer 6 | Библия, синодално издание Верен