Hebräer 2 | Библия, синодално издание

1 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. 2 Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, 3 как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него, 4 когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля? 5 Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим; 6 а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш? 7 Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце: 8 всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено; 9 но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички. 10 Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение. 11 Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12 „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“. 13 И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“. 14 А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15 и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17 затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18 Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Верен

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта. 2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули, 4 като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля? 5 Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим; 6 но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: „Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ? 7 Ти си го направил малкоили: за малко време по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си; 8 всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко. 9 Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек. 10 Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение. 11 Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя, 12 като казва: „Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“ 13 И пак: „Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“ 14 И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, 15 и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство. 16 Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство. 17 Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. 18 Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Hebräer 2 | Библия, синодално издание Верен