Hebräer 12 | Библия, синодално издание

1 Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2 имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. 3 Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. 4 В борбата си против греха още не сте се противили до кръв 5 и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. 6 Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“. 7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове. 9 При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? 10 Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост. 11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност. 12 Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“ 13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери. 14 Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа, 15 като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина; 16 да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си. 17 Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи. 18 Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря, 19 и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече, 20 защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“. 21 И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“. 22 Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, 23 към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, 24 и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата. 25 Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, 26 Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“. 27 Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото. 28 И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29 защото нашият Бог е огън, който изтребя.

Верен

1 Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, 2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. 4 Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха 5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той, 6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ 7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? 10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. 11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него. 12 Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“ 13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели. 14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа, 15 като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него; 16 да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си, 17 понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи. 18 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря, 19 нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума, 20 защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“, 21 и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ – 22 а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание 23 и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, 24 при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел. 25 Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата, 26 чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ 27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят. 28 Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото и нашият Бог е огън пояждащ.

Hebräer 12 | Библия, синодално издание Верен