Hebräer 10 | Библия, синодално издание

1 Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2 Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3 Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4 защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5 Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6 Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7 Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“. 8 Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“, 9 сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто. 10 По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11 И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12 а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13 очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14 Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15 А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16 „този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя: 17 „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. 18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях. 19 И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път, 20 който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода; 23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал; 24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела, 25 като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни. 26 Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, 27 а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. 28 Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, 29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. 31 Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! 32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34 защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави. 38 А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“. 39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

Верен

1 Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. 2 В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове? 3 Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят; 4 защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло; 6 всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни. 7 Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ 8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона – 9 а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто; 10 според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете*; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; 13 и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие. 14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. 15 И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това: 16 „Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя: 17 „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“ 18 А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях. 19 И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус, 20 през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода; 23 нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието; 24 и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава*. 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците. 28 Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, 29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“ 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. 32 Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания, 33 когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така. 34 Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот. 35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. 36 Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното. 37 Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави*. 38 „А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ 39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Hebräer 10 | Библия, синодално издание Верен