Apostelgeschichte 7 | Библия, синодално издание

1 Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3 и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. 4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 6 И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. 7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“. 8 И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. 9 Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, 10 избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. 11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна. 12 А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. 13 А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. 14 Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. 15 Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. 17 И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, 18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа; 19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи. 20 В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. 22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела. 23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви. 24 И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ 27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ 29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина. 30 Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. 31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен: 32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. 34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“. 35 Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. 36 Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години. 37 Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. 38 Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, 39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. 41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. 44 Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. 45 Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, 46 който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?“ 51 Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – 53 вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58 и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59 и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60 И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Верен

1 Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е? 2 А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, 3 и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. 5 И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете. 6 И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. 8 И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси. 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 11 И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана. 12 А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път; 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. 14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор. 17 Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам*, народът растеше и се умножаваше в Египет, 18 докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи. 20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. 22 И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело. 23 А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните. 24 И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина, 25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 26 На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг? 27 А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?ст. 35; 28 И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 29 Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина. 30 И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. 31 И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 32 „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ 35 Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия?* – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител. 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“ 38 Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас. 39 На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет, 40 като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана. 41 И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце. 42 Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята? 43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“ 44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял; 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, 46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? 50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци – 53 вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте. 54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога; 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога. 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него, 58 и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел. 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.

Apostelgeschichte 7 | Библия, синодално издание Верен