Apostelgeschichte 5 | Библия, синодално издание

1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9 Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. 12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. 21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха 23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. 24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. 25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; 27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: 28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. 29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. 30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. 31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. 32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. 33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият. 34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време; 35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци. 36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. 37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; 39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. 40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. 41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. 42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

Верен

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 31 Него Бог с десницата Си възвиси за Княз* и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

Apostelgeschichte 5 | Библия, синодално издание Верен