Apostelgeschichte 4 | Библия, синодално издание

1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите, 2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; 3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило. 4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. 5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници, 6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; 7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това? 8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски! 9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, 10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав. 11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; 12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. 13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; 20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години. 23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“. 27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. 32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. 33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички. 34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото 35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. 36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър, 37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.

Верен

1 И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях, 2 възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите. 3 И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер. 4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. 5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците, 6 първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. 7 И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това? 8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, 9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен, 10 нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав. 11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. 12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим. 13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус. 14 Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си, 16 казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем. 17 Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име. 18 И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете; 20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. 21 А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото. 22 Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години. 23 И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети? 26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“ 27 Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил, 28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане. 29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, 30 като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус*. 31 И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово. 32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо. 33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях. 34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, 35 и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда. 36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър, 37 като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

Apostelgeschichte 4 | Библия, синодално издание Верен