Apostelgeschichte 28 | Библия, синодално издание

1 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. 2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. 4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. 5 Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя. 6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог. 7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно. 8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го. 9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; 10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща. 11 След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите, 12 И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни. 13 Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли; 14 там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. 15 Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри. 16 Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. 17 След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 18 Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; 19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си. 20 По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. 21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе. 22 Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. 23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците. 24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки: 26 „иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, 27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“. 28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят. 29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си. 30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, 31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.

Верен

1 И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта. 2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено. 3 И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му. 4 А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдиетобукв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее. 5 Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо. 6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог. 7 А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. 9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, 10 като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни. 11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. 12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. 13 И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли, 14 където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим, 15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри. 16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше. 17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните, 18 които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт. 19 Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20 По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига. 21 А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб. 22 Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес. 23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците. 24 И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха. 25 И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл: 26 „Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите. 27 Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“ 28 Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят. 29 (И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.) 30 А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, 31 като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.

Apostelgeschichte 28 | Библия, синодално издание Верен