Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание

1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. 6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. 12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла. 13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла. 15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием. 16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла. 17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо. 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш? 20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му. 21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш. 22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това. 23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес; 24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. 25 Написа и писмо с това съдържание: 26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав. 27 Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. 28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им 29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. 30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей! 31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида. 32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него. 33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла. 34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече: 35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

Верен

1 И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. 2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? 4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“ 6 А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите! 7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете. 9 И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек*; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? 10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта. 11 И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. 12 И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел. 15 И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. 16 Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел. 17 Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо. 19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш? 20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него. 21 Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание. 22 И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това! 23 Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта. 24 Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс. 25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание: 26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав! 27 Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. 28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион; 29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови*. 30 И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.) 31 И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида. 32 И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. 33 А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел. 34 А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза: 35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.

Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание Верен