Apostelgeschichte 2 | Библия, синодално издание

1 Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. 2 И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. 3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. 4 И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. 5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. 6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. 7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 А как слушаме всички своя си роден говор? 9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити*, 11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? 12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? 13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили. 14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: 15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; 16 но това е реченото чрез пророк Иоиля: 17 „и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. 19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. 20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“. 22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, 23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; 24 но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. 26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. 27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. 28 Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“. 29 Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. 30 А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, 31 предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. 32 Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. 33 И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. 34 Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“. 36 И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос. 37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? 38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; 45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. 46 И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

Верен

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. 2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. 4 И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. 5 А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето. 6 И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. 7 И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? 8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? 9 Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити, 11 критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела. 12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? 13 А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино. 14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи. 15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта; 16 а това е казаното чрез пророк Йоил: 17 „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища; 18 още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. 19 И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим. 20 Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен. 21 И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“ 22 Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете; 23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници*. 24 Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. 25 Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя. 26 Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; 27 защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление. 28 Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“ 29 Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му, 31 той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. 32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. 33 И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате. 34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 35 докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 36 И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте*, Него Бог е направил и Господ, и Христос. 37 Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя? 38 А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух. 39 Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си. 40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение. 41 И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. 44 И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго. 46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

Apostelgeschichte 2 | Библия, синодално издание Верен