Apostelgeschichte 12 | Библия, синодално издание

1 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, – 4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше. 12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха. 13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. 14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те и казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. 16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха. 17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място. 18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър. 19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше. 20 Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област. 21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях; 22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки. 23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря. 24 А словото Божие растеше и се разпространяваше. 25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

Верен

1 Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни. 2 И уби с меч Яков, брата на Йоан. 3 И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. 4 И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа. 5 И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него. 6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7 И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му. 8 И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай! 9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение. 10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него. 11 А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ. 12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк*, където мнозина бяха събрани и се молеха. 13 И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата. 15 А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел. 16 А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха. 17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място. 18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър. 19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше. 20 А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската. 21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях. 22 А народът извика: Глас божи, а не човешки! 23 И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря. 24 А Божието Слово растеше и се умножаваше. 25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк*.

Apostelgeschichte 12 | Библия, синодално издание Верен