Apostelgeschichte 1 | Библия, синодално издание

1 Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3 на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4 и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5 защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии. 6 Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8 но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. 9 И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. 10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи 11 и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. 12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път*. 13 И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. 14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. 15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече 16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, 17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; 18 но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа; 19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива. 20 Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“. 21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, 22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. 23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; 24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, 25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. 26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

Верен

1 Първата книга* написах, о, Теофиле, за всичко, което Иисус вършеше и учеше, откакто започна, 2 до деня, когато се възнесе*, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал, 3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство. 4 И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. 5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни. 6 И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството? 7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. 9 И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. 10 И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях, 11 които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето. 12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път. 13 И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. 14 Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му. 15 През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза: 16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Иисус. 17 Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение. 18 Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха. 19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се нарича на техен език Акелдама, тоест Кръвна нива. 20 Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: „Друг нека вземе чина му.“ 21 И така, от тези мъже, които вървяха с нас през цялото време, когато Господ Иисус влизаше и излизаше между нас – 22 като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му. 23 И така, поставиха на средата двама – Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юст, и Матия. 24 И се помолиха, казвайки: Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал 25 да вземе дела на това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място. 26 И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия, и той беше причислен към единадесетте апостоли.

Apostelgeschichte 1 | Библия, синодално издание Верен