Daniel 10 | Библия, синодално издание

1 В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение. 2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици. 3 Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици. 4 А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър; 5 дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз. 6 Тялото му беше като топаз, лицето му – като вида на светкавица, очите му – като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид – като лъскава мед, и гласът на думите му – като глас на множество люде. 7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият; 8 и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост. 9 И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята. 10 Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И каза ми той: „Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес“. Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан. 12 Но той ми каза: „не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти, 13 но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе. 14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни“. 15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях. 16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана. 17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“. 18 Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме 19 и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“. 20 И той ми каза: „знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз. 21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.

Верен

1 В третата година на персийския цар Кир едно слово се откри на Даниил, който се нарича Валтасасар. И словото беше истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра словото и проумя видението. 2 В онези дни аз, Даниил, жалеех три цели седмици. 3 Вкусна храна не ядях, нито месо, нито вино влизаше в устата ми, и нито веднъж не се помазах, докато не се изпълниха три цели седмици. 4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец бях на брега на голямата река, която е Тигър. 5 И повдигнах очите си и видях, и ето, един мъж, облечен в лен, а кръстът му – опасан с чисто злато от Уфаз. 6 Тялото му беше като хрисолит, а лицето му изглеждаше като светкавица и очите му – като огнени факли, а мишците и краката му бяха на вид като полиран бронз и гласът на думите му – като глас на множество. 7 И само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мен, не видяха видението, но голям трепет ги нападна и те побягнаха да се скрият. 8 И аз останах сам да видя това голямо видение, но не остана в мен сила, защото цветът на лицето ми стана мъртвешки бледен и не ми остана сила. 9 И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята. 10 И ето, ръка се допря до мен и ме постави разтреперен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и се изправи на мястото си, защото сега съм изпратен при теб. И когато изговори към мен това слово, аз се изправих разтреперен. 12 И ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откогато ти насочи сърцето си да търсиш разбиране и да се смириш пред своя Бог, думите ти бяха чути и аз дойдох заради думите ти. 13 Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; и ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и аз останах там при персийските царе. 14 И дойдох да ти дам да разбереш какво ще се случи с народа ти в последните дни – защото видението е за далечни дни. 15 И когато ми говореше такива думи, аз насочих лицето си към земята и онемях. 16 И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила. 17 И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз – отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен. 18 И отново се допря до мен един на вид като човек и ме укрепи. 19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на теб! Укрепи се! Да, укрепи се! И като ми говореше, аз се укрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото ме укрепи*. 20 Тогава каза: Знаеш ли защо дойдох при теб? И сега ще се върна да воювам с княза на Персияст. 13;. И когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде. 21 Но ще ти съобщя записаното в писанието на истината. И няма нито един, който да държи здраво с мен против тези сили освен вашия княз Михаил.

Daniel 10 | Библия, синодално издание Верен