Galater 2 | Библия, синодално издание

1 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, 5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието. 6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните 8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните, 10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно. 11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. 12 Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? 15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; 16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

Верен

1 Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях*, да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже; 4 и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят, 5 на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието. 6 А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение; 7 а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните – 8 защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците – 9 и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове*, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните. 10 Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша. 11 Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество. 17 Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен. 21 Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Galater 2 | Библия, синодално издание Верен