5.Mose 32 | Библия, синодално издание

1 Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми. 2 Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева! 3 Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог! 4 Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен; 5 но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен. 6 Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди? 7 Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви*; 9 защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. 10 Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си; 11 както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си, 12 тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог. 13 Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала, 14 с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде. 15 И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха: 17 принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха. 18 А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави. 19 Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си, 20 и рече: „ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра; 21 те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя; 22 защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете и и опалва основите планински; 23 ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си: 24 те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги; 25 отвън ще ги погубва меч, а в къщите им – ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец. 26 Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците; 27 но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: „нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това“. 28 Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. 29 О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях! 30 как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал! 31 Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това. 32 Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморските полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви; 33 виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова. 34 Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища? 35 Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях. 36 Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън. 37 Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха, 38 които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила! 39 Вижте сега, (вижте) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми. 40 Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека! 41 Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят; 42 ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“ 43 (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си! 44 (И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов. 45 След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил, 46 каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон; 47 защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете. 48 И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза: 49 възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви; 50 и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си, 51 задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви; 52 пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, – в земята, която давам на синовете Израилеви.

Верен

1 Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! 2 Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; 3 защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! 4 Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина* и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. 5 Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно*. 6 Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. 7 Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. 8 Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. 9 Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. 10 Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. 11 Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; 12 така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. 13 Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, 14 с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. 15 Но Есурун* затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи*, и презря Канарата на спасението си. 16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог*, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата ѝ и ще запали основите на планините. 23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – 27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. 32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36 Защото ГОСПОД ще съди* народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. 37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе*. 43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий. 45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.

5.Mose 32 | Библия, синодално издание Верен