1.Mose 50 | Библия, синодално издание

1 Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. 2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. 3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена. 4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: 5 баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.) 6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. 7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, 8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. 9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. 10 И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. 11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан. 12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал: 13 отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. 14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. 15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? 16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: 17 тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. 18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. 19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. 20 Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; 21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. 22 И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. 23 И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. 24 Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. 25 Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. 26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Верен

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил. 3 И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна. 6 А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя. 9 С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство. 10 И когато стигнаха до Горен-Атад*, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-МисраимЕгипетски поток; Септуагинта: Египетски плач. 12 И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал, 13 и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15 А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. 16 Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. 18 После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. 21 И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. 22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години, 23 и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф. 24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук! 26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.

1.Mose 50 | Библия, синодално издание Верен