1.Mose 47 | Библия, синодално издание

1 И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем. 2 И взе от братята си петима души и ги представи на фараона. 3 И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни. 4 И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем. 5 А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък. 7 Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона. 8 Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти? 9 Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване. 10 Иаков благослови фараона и си излезе. 11 Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът. 12 И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд. 13 А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя. 14 Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов. 15 Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто? 16 Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си. 17 И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък. 18 И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни; 19 защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее. 20 Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона. 21 И пороби той народа от единия край на Египет до другия. 22 Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си. 23 И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята; 24 по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви. 25 Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови. 26 И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона. 27 А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха. 28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години. 29 Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет, 30 та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти. 31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката*.

Верен

1 И така, Йосиф влезе при фараона и му съобщи, като каза: Баща ми и братята ми, овцете им и говедата им, всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в гесенската земя. 2 И взе от братята си петима мъже и ги представи на фараона. 3 И фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на фараона: Слугите ти са овчари, и ние, и бащите ни. 4 И казаха на фараона: Дойдохме да поживеем като чужденци в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя. Затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в гесенската земя. 5 И фараонът говори на Йосиф, и каза: Баща ти и братята ти дойдоха при теб. 6 Египетската земя е пред теб, настани баща си и братята си в най-добрата част от земята, нека живеят в гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги за надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона. 8 И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти? 9 И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години*. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. 10 И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според броя на децата им. 13 А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад. 14 И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите? 16 А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19 Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20 И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона. 21 И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области. 22 Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята. 24 И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас – за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона. 26 И Йосиф постанови тази наредба в египетската земя, както е и до днес: да се дава петата част на фараона. Само единствено земята на жреците не стана собственост на фараона. 27 И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха. 28 И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години*. 29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал. 31 И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

1.Mose 47 | Библия, синодално издание Верен