1.Mose 43 | Библия, синодално издание

1 Гладът се усили в страната. 2 И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна. 3 А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна; 5 ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат? 7 Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си? 8 А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни; 9 аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си; 10 да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти. 11 Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали; 12 вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка; 13 вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек; 14 а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца. 15 И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа. 16 Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне. 17 Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом. 18 Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли. 19 И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата 20 и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и попреди да купуваме храна, 21 па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, – ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си; 22 а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували. 23 Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона. 24 И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли. 25 И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб. 26 Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. 27 Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още? 28 Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха. 29 И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! 30 Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. 31 И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие. 32 И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните. 33 И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други. 34 И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.

Верен

1 А гладът се усилваше по земята. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас. 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна, 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас. 6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си! 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти и децата ни. 9 Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги. 10 Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. 12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка. 13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека. 14 А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца! 15 Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф. 16 А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен. 17 И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф. 18 А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни. 19 Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха: 20 Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна, 21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло – затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни. 23 А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон. 24 И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им. 25 А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26 И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята. 27 А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. 29 И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой. 30 И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. 31 После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб! 32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си. 34 И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.

1.Mose 43 | Библия, синодално издание Верен