1.Mose 42 | Библия, синодално издание

1 Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате? 2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем. 3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито; 4 а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина. 5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад. 6 А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи. 7 И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна. 8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха. 9 И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя. 10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна; 11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи. 12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя. 13 Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби. 14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте; 15 ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат; 16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи. 17 И ги тури под стража за три дни. 18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога: 19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди; 20 а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха. 21 И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда. 22 Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири. 23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач. 24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им. 25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях. 26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала, 28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас? 29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха: 30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята. 31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи; 32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя. 33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си 34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя. 35 А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха. 36 А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене! 37 Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна. 38 Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

Верен

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг? 2 И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем! 3 Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет. 4 А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие*. 5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад. 6 А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята. 7 А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна. 8 И Йосиф позна братята си, но те не го познаха. 9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони*, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя! 10 А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна! 11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони! 12 Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята! 13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече. 14 И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 15 Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат*! 16 Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони*! 17 И ги постави под стража за три дни. 18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19 Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си 20 и ми доведете най-младия си брат*. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха. 21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие. 22 А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква. 23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24 И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им. 25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха. 26 А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам. 27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала*. 28 И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило. 30 И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират странатаст. 9-16;. 31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони, 32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя. 33 И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете, 34 и ми доведете най-младия си брат*. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. 35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. 36 Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това! 37 А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38 А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол*.

1.Mose 42 | Библия, синодално издание Верен