1.Mose 41 | Библия, синодално издание

1 Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката; 2 и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака; 3 но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг; 4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът, 5 и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло; 6 но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; 7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън. 8 На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува. 9 Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете; 10 фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите; 11 и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение; 12 там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня; 13 и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен. 14 Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона. 15 Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища. 16 Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона. 17 И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката; 18 и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; 19 но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях; 20 и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих. 22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; 23 но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове; 24 и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува. 25 Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону. 26 Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един; 27 седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. 28 Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона. 29 Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя; 30 след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята, 31 и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък. 32 А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни. 33 А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя. 34 Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя; 35 нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят; 36 и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад. 37 Това се допадна на фараона и на всичките му служители. 38 И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий? 39 И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе; 40 ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка; 43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя. 44 И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя. 45 И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя. 46 Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя. 47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа. 48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви. 49 И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха. 50 Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера. 51 И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом. 52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя, 54 и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той. 56 И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя. 57 И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.

Верен

1 Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката. 2 И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 3 И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката. 4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди. 5 И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6 И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън. 8 И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона*. 9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението. 13 И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха. 14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън. 16 А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро. 17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката. 18 И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя. 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави. 21 Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих. 22 После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър. 24 И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкуваст. 8;. 25 Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи. 29 Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33 И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя. 35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37 И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги. 38 И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи? 39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб. 41 И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя. 42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му. 43 После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя. 44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя! 45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол*. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя. 46 Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. 47 И през седемте години на изобилие земята роди пребогато. 48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. 51 И Йосиф нарече първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория нарече Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми. 53 А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя, 54 настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете. 56 А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

1.Mose 41 | Библия, синодално издание Верен