1.Mose 37 | Библия, синодално издание

1 Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. 2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. 3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха. 4 Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. 5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече. 6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах: 7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му. 9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят. 10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи? 11 Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. 12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем. 13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре. 14 (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. 15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш? 16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат? 17 И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. 18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият. 19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде; 20 хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. 21 Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. 22 Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. 23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него, 24 и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. 25 И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. 26 Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? 27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха 28 и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. 29 Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, 30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна? 31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв; 32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не? 33 Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. 34 И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. 35 И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. 36 А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

Верен

1 А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец. 2 Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях. 3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. 4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. 5 И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече. 6 Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах: 7 Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8 А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му. 9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11 И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо. 12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13 Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме. 14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем. 15 И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш? 16 А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото. 17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. 18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият. 19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец. 20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му! 21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме! 22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23 И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше, 24 и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода. 25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? 27 Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет. 29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30 И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида? 31 Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, 32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33 И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан. 34 И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си. 35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол*. Така баща му го оплака. 36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

1.Mose 37 | Библия, синодално издание Верен