1.Mose 35 | Библия, синодално издание

1 Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. 2 И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си; 3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих. 4 И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.) 5 Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове. 6 И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него, 7 и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава). 8 И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб. 9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови; 10 и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил. 11 Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат; 12 земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя. 13 И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори. 14 И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей; 15 и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил. 16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи. 17 А когато се тя мъчеше при раждането, бабата и рече: не бой се, защото и това ти е син. 18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин. 19 И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем. 20 Иаков въздигна над гроба и паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес. 21 И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер. 22 Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина. 23 Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон. 24 Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин. 25 Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим. 26 Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия. 27 И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак. 28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години. 29 И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

Верен

1 След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил* и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав. 2 Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си, 3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих. 4 И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им*, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем. 5 След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков. 6 И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него. 7 И там издигна олтар* и нарече мястото Ел-Ветил*, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си. 8 И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача. 9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови. 10 И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил. 11 И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти; 12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята. 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него. 14 И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло. 15 И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветилст. 1-7;. 16 След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. 17 А като се мъчеше да роди, акушерката ѝ каза: Не се бой, защото и той ти е син. 18 А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони*, а баща му го нарече Вениамин*. 19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем. 20 И Яков издигна стълб над гроба ѝ. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес. 21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер. 22 И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет: 23 Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон. 24 Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин. 25 Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим. 26 Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам. 27 После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци. 28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години. 29 И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.

1.Mose 35 | Библия, синодално издание Верен