1.Mose 32 | Библия, синодално издание

1 А Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии. 2 Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим. 3 И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом, 4 па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега; 5 имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти. 6 И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души. 7 Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите. 8 И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси. 9 И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро! 10 Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана. 11 Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) май ка с деца. 12 Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи. 13 И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава: 14 двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни, 15 трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла. 16 И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго. 17 И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе? 18 ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас. 19 Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете; 20 и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме. 21 И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана. 22 И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок; 23 и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше. 24 И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; 25 и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. 26 И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. 27 И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. 28 И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. 29 Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. 30 И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. 31 И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. 32 Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.

Верен

1 Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха. 2 И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим. 3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом, 4 и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега. 5 Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти. 6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7 А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза: 8 Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави. 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро! 10 Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана. 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца. 12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. 13 И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав: 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни, 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета, 16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо. 17 На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? – 18 тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас. 19 Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете. 20 И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. 21 И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана. 22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок. 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. 24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване. 25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него. 26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш. 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил*, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. 29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там. 30 И Яков нарече мястото Фануил*, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена. 31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си. 32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

1.Mose 32 | Библия, синодално издание Верен