1.Mose 21 | Библия, синодално издание

1 И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил. 2 Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог; 3 и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; 4 и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак. 6 И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее. 7 И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му. 8 Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака. 9 Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака), 10 и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака. 11 Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила). 12 Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; 13 и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе. 14 Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия; 15 водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст, 16 и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то; 18 стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ. 19 И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето. 20 И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък. 21 Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя. 22 И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш; 23 а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост. 24 И рече Авраам: заклевам се, 25 Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги. 26 А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега. 27 И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз. 28 И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил? 30 (Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31 Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха, 32 и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. 33 И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.

Верен

1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил. 2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време. 3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак. 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог. 5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак. 6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен. 7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му. 8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива, 10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак! 11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил. 12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство. 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство. 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее. 15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст, 16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. 18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие. 20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя. 22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш. 23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец. 24 И Авраам каза: Заклевам се. 25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила. 26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес. 27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор. 28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил? 30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец. 31 Затова той нарече онова място Вирсавее*, защото там двамата се заклеха. 32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя. 33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог*. 34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.

1.Mose 21 | Библия, синодално издание Верен