Habakuk 3 | Библия, синодално издание

1 Молитва на пророк Авакума, за пение. 2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. 3 Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята. 4 Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му! 5 Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър. 6 Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни. 7 Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя. 8 Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници? 9 Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята. 10 Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си; 11 слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия. 12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите. 13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх. 14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха. 15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води. 16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител. 17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, – 18 аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение. 19 Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.)

Верен

1 Молитва на пророк Авакум, по шигионот*. 2 ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта. 3 Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му. 4 Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му. 5 Пред Него ходи мор и язва излиза след Него. 6 Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни. 7 Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя. 8 Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници? 9 Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки. 10 Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си. 11 Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие. 12 С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите. 13 Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.) 14 Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха. 15 Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води. 16 Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне. 17 И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите, 18 аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си. 19 Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти

Habakuk 3 | Библия, синодално издание Верен