4.Mose 16 | Верен :: ERF Bibleserver

4.Mose 16 | Верен

1 А Корей, синът на Исаар, син на Каат, син на Леви, предприе, и с него Датан и Авирон, синовете на Елиав, и Он, синът на Фалет, Рувимови потомци, 2 и се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет мъже от израилевите синове, първенци на обществото, призованите на събранието, именити мъже. 3 Те се събраха против Мойсей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и ГОСПОД е сред тях. Защо вие се възвишавате над събранието на ГОСПОДА? 4 А Мойсей, като чу това, падна на лицето си*; 5 и говори на Корей и на цялото му общество и каза: Утре ГОСПОД ще покаже кои са Негови и кой е свят, за да го остави да се приближи до Него. И когото Той избере, него ще остави да се приближи до Него. 6 Направете така: вземете си кадилници, Корей и цялото ти общество, 7 и утре сложете в тях огън и сложете отгоре тамян пред ГОСПОДА; и когото ГОСПОД избере, той ще бъде свят. Стига ви толкова, левийци! 8 И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, вие, синове на Леви: 9 Малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от израилевото общество и ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на ГОСПОДНАТА скиния и да стоите пред обществото, за да му служите; 10 че направи теб и всичките ти братя, синовете на Леви, заедно с теб, да се приближавате при Него? И свещенството ли искате? 11 Така че ти и цялото ти общество сте се събрали против ГОСПОДА – защото кой е Аарон, че да роптаете против него? 12 И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, синовете на Елиав. А те отговориха: Няма да дойдем. 13 Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас? 14 При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито пък си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извадиш ли очите на тези хора? Няма да дойдем! 15 Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло! 16 И Мойсей каза на Корей: Утре ти и цялото ти общество да се намерите пред ГОСПОДА – ти и те, и Аарон. 17 И вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред ГОСПОДА всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон – всеки своята кадилница. 18 И те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха отгоре и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон. 19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане. И ГОСПОДНАТА слава се яви на цялото общество. 20 И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза: 21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг! 22 А те паднаха на лицата си* и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? 23 А ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 24 Говори на обществото и им кажи: Отдръпнете се настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон! 25 Тогава Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон, а израилевите старейшини отидоха след него. 26 И той говори на обществото и каза: Моля ви се, отстъпете от шатрите на тези безбожни мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове! 27 И те се отдръпнаха настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон. А Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си с жените си и синовете си, и челядите си. 28 И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си: 29 ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил. 30 Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА. 31 И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука; 32 земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот. 33 Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието. 34 А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас! 35 И огън излезе от ГОСПОДА и пояде онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна. 36 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 37 Кажи на Елеазар, сина на Аарон, свещеника, да прибере кадилниците отсред изгореното; а ти разпръсни огъня надалеч, защото са свети. 38 Кадилниците на тези мъже, които съгрешиха против живота си – нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, защото те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са свети; и те ще бъдат за знамение на израилевите синове. 39 И свещеникът Елеазар прибра бронзовите кадилници, които изгорелите бяха принесли, и ги направиха на плочи за обковаване на олтара, 40 като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му – както ГОСПОД му говори чрез Мойсей. 41 А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ! 42 Но когато обществото се беше събрало против Мойсей и Аарон, се обърнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и ГОСПОДНАТА слава се яви. 43 И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. 44 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 45 Отдръпнете се отсред това общество и ще ги погубя в един миг! А те паднаха на лицата си. 46 И Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна! 47 И Аарон взе кадилницата, както беше казал Мойсей, и изтича сред събранието. И ето, язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа. 48 И застана между мъртвите и живите и язвата престана. 49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин, освен онези, които умряха заради Корей. 50 И Аарон се върна при Мойсей при входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.