Psalm 39 | Верен :: ERF Bibleserver

Psalm 39 | Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния. 9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.