Psalm 104 | Верен

1 Благославяй ГОСПОДА, душо моя*! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

2 Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

3 който гради превъзвишените Си заселища във водите*, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

4 който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.

5 Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.

6 Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

7 При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

8 Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

9 Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

10 Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

11 Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

12 При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

13 Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

14 Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева* – за служба на човека, за да изважда храна от земята,

15 и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

16 Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

17 където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

18 Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

19 Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

20 Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

21 Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

22 Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

23 Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

24 ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.

26 Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

27 Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.

28 Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

29 Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

30 Изпращаш Духа* Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

31 Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

32 Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

34 Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

35 Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя*! Алилуя!

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.