Klagelieder 1 | Верен

Klagelieder 1 | Верен
1 * Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!* 2 Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ*. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава*; всичките ѝ приятели я предадоха, станаха ѝ врагове. 3 Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията. 4 Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест. 5 Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника*. 6 И побягна от сионската дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача. 7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му. 8 Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста*. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата ѝ. И сама тя въздиша и се обръща назад. 9 Нечистотата ѝ е в полите ѝ, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава*. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава! 10 Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището ѝ, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание. 11 Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им*. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена! 12 Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв! 13 От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден. 14 Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана. 15 Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря. 16 Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви*. 17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши*. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен. 18 Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен*. 19 Повиках любимите си, но те ме излъгахаст. 1-2;; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът имст. 11;. 20 Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта. 21 Чуха, че въздишам, нямам утешител*. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен. 22 Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.