Hoheslied 1 | Верен

1 Песен на песните*, на Соломон.

2 Нека ме целуне с целувките на устата си – защото любовта ти е по-добра от вино.

3 Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло – затова те обичат девиците.

4 Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6 Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

7 Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

8 Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

9 На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

10 Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

11 Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

12 Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

13 Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

14 Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

15 Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

16 Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

17 Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни – кипарис.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.