Matthäus 22 | Верен

Matthäus 22 | Верен
1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата! 5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани. 15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората. 17 Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не? 18 А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 И Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21 Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 22 Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. 23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха: 24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият – до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха. 29 А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва: 32 „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му. 34 А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос: 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ 38 Това е най-голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ 40 На тези две заповеди висят целият закон и пророците. 41 И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза: 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“? 45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.