Markus 9 | Верен :: ERF Bibleserver

Markus 9 | Верен

1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. 2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели. 4 И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10 И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите*. 11 И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12 А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13 Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 14 И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. 15 И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? 17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! 23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! 26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. 27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост). 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне. 32 Но те не разбраха думата* и се страхуваха да Го попитат. 33 И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 38 Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва. 39 А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41 Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни* едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазнява* ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 (където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 45 И ако те съблазняваили: подвежда към грях кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 47 И ако те съблазнява* окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.