Hiob 3 | Верен

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 И Йов заговори и каза:

3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

6 Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

9 Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

12 Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –

14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

20 Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,

21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.