Jeremia 4 | Верен :: ERF Bibleserver

Jeremia 4 | Верен

1 Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ. 2 И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. 3 Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни. 4 Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви. 5 Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове! 6 Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение. 7 Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени. 8 Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас. 9 И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас. 10 Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата! 11 В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. 12 Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях. 13 Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени! 14 Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли? 15 Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина: 16 Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове! 17 Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД. 18 Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти. 19 Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик. 20 Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми. 21 Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба? 22 Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. 23 Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше. 24 Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха. 25 Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. 26 Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му. 27 Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош*, но няма да я довърша съвсем. 28 Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него. 29 От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях. 30 А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. 31 Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!