Hebräer 6 | Верен :: ERF Bibleserver

Hebräer 6 | Верен

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога, 2 учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух, 5 и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, 6 а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват. 7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, 8 но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне. 9 Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното. 10 Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията. 13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: 14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ 15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. 16 Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, 17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 18 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, 19 която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, 20 където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.