Apostelgeschichte 14 | Верен

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци. 2 Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята. 3 Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. 4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите. 5 И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни*, 6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, 7 и там благовестваха. 8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил. 9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен*, 10 каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше. 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ! 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител. 13 А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва. 14 Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха: 15 Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях; 16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, 17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост. 18 И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва. 19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни* и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял. 20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия. 21 И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство. 23 И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25 и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили. 27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците. 28 И там останаха доста време с учениците.