5.Mose 9 | Верен :: ERF Bibleserver

5.Mose 9 | Верен

1 Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от теб, градове големи и укрепени до небето, 2 народ голям и висок, синовете на енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред синовете на Енак? 3 Знай тогава днес, че ГОСПОД, твоят Бог, е, който преминава пред теб като пояждащ огън. Той ще ги изтреби и ще ги подчини пред теб; и ти ще ги изгониш и ще ги погубиш бързо, така както ГОСПОД ти каза. 4 Да не кажеш в сърцето си, след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: Заради моята правда ГОСПОД ме въведе да притежавам тази земя! – защото заради безбожието на тези народи ГОСПОД ги изгонва отпред теб. 5 Нито заради своята правда, нито заради правотата на своето сърце влизаш да завладееш земята им, а заради безбожието на тези народи ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб и за да утвърди думата, с която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков. 6 И така, знай, че не заради твоята правда ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш тази добра земя, защото сте коравовратен народ*. 7 Помни, не забравяй как си разгневявал ГОСПОДА, своя Бог, в пустинята! От деня, когато излезе от египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. 8 Също и на Хорив разгневихте ГОСПОДА и ГОСПОД толкова ви се разгневи, че щеше да ви изтреби*. 9 Когато се изкачих на планината, за да получа каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД направи с вас, тогава престоях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи; нито ядох хляб, нито пих вода. 10 И ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст; и на тях бяха всичките думи, които ГОСПОД ви беше изговорил на планината отсред огъня в деня на събранието. 11 И в края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета. 12 И ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук, защото твоят народ, който ти изведе от Египет*, се поквари. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах, направиха си излян идол. 13 И ГОСПОД ми говори и каза: Видях този народ, и ето, той е коравовратен народ. 14 Остави Ме да ги изтребя и да излича името им под небето, а от теб ще направя народ по-силен и по-голям от тях. 15 И аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце. 16 И погледнах, и ето, вие бяхте съгрешили против ГОСПОДА, своя Бог, бяхте си направили изляно теле, бързо бяхте се отклонили от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал. 17 Тогава взех двете плочи и ги хвърлих от двете си ръце, и ги строших пред очите ви. 18 И паднах пред ГОСПОДА като първия път – четиридесет дни и четиридесет нощи – не ядох хляб и не пих вода заради целия грях, който извършихте, като правихте зло пред очите на ГОСПОДА, за да Го раздразните; 19 защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД ви се беше разгневил, за да ви изтреби*. Но и този път ГОСПОД ме послуша. 20 И ГОСПОД се разгневи много на Аарон и щеше да го погуби; и в онова време аз се помолих и за Аарон. 21 И взех греха ви – телето, което бяхте направили – и го изгорих с огън, и го счуках, и го стрих на дребно, докато стана ситно като прах, и хвърлих праха му в потока, който слизаше от планината. 22 Също и в Тавера, и в Маса, и в Киврот-Атаава вие разгневявахте ГОСПОДА. 23 И когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-Варни и каза: Изкачете се и завладейте земята, която ви дадох! – тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, своя Бог, и не Му повярвахте, и не послушахте гласа Му. 24 От деня, от който ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. 25 Така аз паднах пред ГОСПОДА през четиридесетте дни и четиридесетте нощи, през които бях паднал пред Него, защото ГОСПОД беше казал, че ще ви изтреби. 26 И се помолих на ГОСПОДА и казах: Господи БОЖЕ, не погубвай народа Си и наследството Си, което си изкупил чрез величието Си и което си извел от Египет с мощна ръка*! 27 Спомни си слугите Си Авраам, Исаак и Яков; не гледай на упорството на този народ, нито на безбожието им, нито на греха им, 28 за да не каже земята, от която ни изведе: Понеже ГОСПОД не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги убие в пустинята. 29 А те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си мощ и с издигнатата Си мишца*.